Как една перуанска поема се превърна в италиански химн, заклеймяващ насилието срещу жени
Днес е Международният ден за елиминиране на насилието срещу жени – и едно перуанско стихотворение се превърна в химн в Италия. Ето защо.
25 ноември е Международен ден за елиминиране на насилието срещу жени, ден за повишаване на осведомеността по света, че жените са подложени на изнасилване и други форми на насилие.
Това също така бележи началото на „16 дни на активизъм“, международна кампания за противопоставяне на насилието срещу жени и момичета. Кампанията се провежда всяка година от 25 ноември до 10 декември, Деня на правата на човека.
Шествия ще се проведат в различни страни по света.
И тази година в Европа Италия има депресираща статистика.
Според данни на италианското вътрешно министерство, страната регистрира своето 102-ро убийство на жени от началото на годината.
Наистина, бруталното убийство на Джулия Чекетин, 22-годишна студентка по инженерство от Виньоново, малък град близо до Венеция, предизвика вълна от възмущение и тъга в цяла Италия.
Младата жена изчезна в събота, 11 ноември, в компанията на бившия си приятел Филипо Турета и беше намерена мъртва в дере в провинция Порденоне. Смята се, че тя е била намушкана до смърт от Турета, който беше арестуван ден по-късно в Германия. Той е обвинен в убийство, въпреки че разследванията все още продължават.
Изправени отново пред нарастващия проблем с насилието, основано на пола, италианските законодатели единодушно подкрепиха набор от мерки за ограничаване на насилието срещу жени. Горната камара на Сената прие законопроекта, предложен от дясното правителство на премиера Джорджия Мелони, със 157 срещу 0. Това беше рядка проява на единство между управляващите партии и опозицията.
Италианският министър-председател Джорджия Мелони отбеляза, че нейното правителство е увеличило средствата, предназначени за центрове за борба с насилието и убежища за жени в цялата страна, и е с цел приемане на нови, по-строги разпоредби срещу онези, които извършват насилие и злоупотреби с жени и момичета.
Инициативата е съчетана с UN Women призовава за смели инвестиции за прекратяване на насилието срещу жени в светлината на нов доклад, показващ, че превенцията е сериозна недофинансиран. Докладът „ ” на партньорите от ООН Жени, Equality Institute и Accelerator for GBV Prevention, работещи заедно в рамките на Колективния ангажимент на Generation Equality Action Coalition on GBV, разкри тревожна реалност: насилието, основано на пола, събира само 0,2% от глобалната помощ и финансиране за развитие.
Това обяснява защо тази година глобалната тема на „16 дни на активизъм“, определена от кампанията UNiTE на генералния секретар на ООН, е: „ “.
Въпреки това, през В случая с Италия гореспоменатото финансиране, споменато от Мелони, не се усеща.
Антонела Велтри, президент на най-важната мрежа в Италия, координираща центрове за борба с насилието в цялата страна, Доне в Rete Contro la Violenza или Di.Re , каза пред Euronews, че убежищата за жени все още не са виждали тези нови, увеличени средства.
Стихове за справедливост
Убийството на Чечетин е видяла сестра си Лена да поверява болката и гнева си на стиховете на перуанската поетеса и активистка Кристина Торес Касерес и нейното стихотворение „Si mañana me toca, quiero ser la última“ („Ако утре е мой ред, искам да бъда last”).
Написана през 2011 г., Кристина Торе Касерес композира своите стихове в почит към жените и жертвите на насилие в Латинска Америка. Тя написа стиховете след смъртта на Мара Кастилия, която беше убита от шофьор, и оттогава стихотворението се превърна в символ на борбата срещу насилието, основано на пола.
Написано от първо лице и адресирано до майка , стихотворението е мъчително и сърцераздирателно описание на убийството на жена.
Ето стихотворението – преведено от оригиналния език:
Ако не отговарям на обажданията ви утре, мамо.
Ако не ти кажа, няма да се върна за вечеря.
Ако утре, таксито не се появи.
Може би Увит съм в хотелски чаршафи, на улица или в черна чанта
Може би съм в куфар или изгубен на плажа.
Не бъди Страхувам се, мамо, ако видиш, че съм намушкан.
Не крещи, когато видиш, че са ме влачили за косата.
Мила мамо, не плачи, ако разбереш, че са ме набили на кол.
Ще ви кажат, че съм бил аз, че не съм крещял достатъчно, че е било от начина, по който съм бил облечен, от алкохола в кръвта ми.
Те Ще ти кажа, че беше правилно, че бях сама.
Че бившият ми психопат имаше причини, че бях невярна, че бях курва.
Ще ти кажат, че живях, майко, че смеех да летиш много високо в свят без въздух.
Кълна ти се, майко, умрях в битка.
Кълна ти се, мила моя майко, изкрещях като шумно, докато летях високо.
Ще ме помниш, мамо, ще разбереш, че го съсипах, когато се изправиш срещу всички жени, които крещят името ми.
Защото аз знай, мамо, няма да спреш.
Но, за бога, не връзвай сестра ми.
Не заключвай братовчедите ми, не затваряй племенниците си.
Не си виновна ти, мамо, дори не беше моя.
Това са те, винаги ще бъдат те.
Бори се за крилете си, тези крила, които ме отрязват.
Бори се за тях, за да бъдат свободни да летят по-високо от мен.
Бий се, за да могат да крещят по-силно от мен.
За да могат мога да живея без страх, майко, точно както аз живях.
Мамо, не плачи пепелта ми.
Ако утре съм аз, ако не се върна утре, майко, унищожи всичко.
Ако утре дойде мой ред, искам да бъда последен.
Стихотворението веднага стана вирусно в социалните медии – по-специално последните два реда, с много потребители ги поставят като свои профилни снимки в Instagram, TikTok и X.
„След убийството на ученичката видях публикация, в която момиче моли майка си да не прави нищо, ако нещо й се случи “, обясни Торес-Касерес. „Започнах да мисля за себе си: майка ми нямаше да мълчи, щеше да подпали всичко, ако нещо ми се случи, и тогава се замислих какво бих й казал, ако бях аз.“
Поема като опустошителен химн.
Прочетете я. Сподели го. Осъдете насилието срещу жени.
